Охлювите са едни от първите животни консумирани от хората. За това свидетелства голямото количество черупки или части от тях, намерени в разкопките, които показват, че още пещерните хора са се хранели с охлюви …

И все пак едва римляните са първите гастрономи, които открили вкусовите и лечебни качества на охлювите. Те консумирали месото от охюви в огромни количества и заради качествата му на афродизиак и първи започнали да отглеждат охлюви, за да имат на разположение по-големи количества.

Откривали развъдници в парковете, на повърхност оградена с вал, посипан с пепел, за да не могат да избягат охлювите. За да бъдат те големи и вкусни, римляните ги помествали след това в глинени вази напълнени със смес, приготвена от вино и брашно. Този процес имал за цел угояването на охлювите. Заедно с римляните охлювите се преселили на Британските острови, където впрочем носят наименованитето “roman snail”, т.е римски охлюв.

Галите, които също считали тези мекотели за голям деликатес и оценявали техните качества, приготвяли от тях необикновено изискани десерти.

През Средновековието охлюви се ядяли често и били много ценени от гледна точка на нетлъстото им месо. Консумирани били главно по време на постите. Сервирани са пържени, с олио и лук, печени или варени.

Първите писмени рецепти намирме в литературата от XIXв., написана от Александър Гримод от Ла Рейние, който препоръчва горещи черупки от охлюви напълнени с различни плънки: от дивеч или риба, а също и охлювчета поднасяни с билки.

През XXв. отново започва отглеждането на охлюви. Появяват се много нови видове. Днес съществуват толкова разновидности, колкото са и методите за тяхното приготвяне.